МЪРСОТА̀ ж. Диал. Мръсотия, мръсота. Когато мислим за епохата на белите перуки, .., ние си представяме обикновено пухкавата нежност на един парфюмиран век от коприна, .., без да допущаме, че в тая епоха е съществувала невъобразима мърсота и нечистоплътност. Св. Минков, ДА, 18. Когато се омъжи за чифликчията, Лина знаеше от Вълчев, че Ралев е милионер и толкова. Без да си представи подробностите, бе очаквала бляскаво продължение на познатия ѝ живот-празник, но без мърсотата на унизителната зависимост от прищевките на разхайтените мъже, с всичката свобода, която дават парите под закрилата на брачното було. О. Василев, Т, 139.