МЪРСО̀ТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Мърся. мърсотя се страд., възвр. и взаим.

МЪРСО̀ТЯ СЕ несв., непрех. Мърся се. Не ти трябува да са мърсотиш. СбНУ IХ, 232.


Източник: Речник на българския език (онлайн)