МЪРСУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Простонар. 1. Отдавам се на разврат; развратнича. Тя го е подмамила. Мърсувала е с онзи свинар Калинко, оставил я той и сега иска да се окачи на Петровата шия. Няма да я бъде тая, няма! И. Петров, НЛ, 75. Жената, заобиколена от своите свидетели, изглеждаше тържествуваща. Мъжът ядосано викаше: — Не стига другото, ами над всичкото туй издръжка. Да има да взема! Тя да мърсува, пък аз да работя и да я храня. Ст. Чилингиров, РК, 290-291. Горкият Минчо! Него другите са пращали .. Да гледа и да разправя после .. В същото време началникът на гарата може би е ходил при жената на стрелочника да мърсува. Й. Гешев, ВТ, 151. Буцето се опитваше да мърсува с жените, ама само с тия — самотните, грозничките и несръчните, дето и по строежите, и по домовете си, и навсякъде по света живеят свити и наплашени. Г. Стоев, ММЛ, 27.
2. Пакостя, като крада, грабя или руша, унищожавам. Юрталана се вгледа в един висок стрък и пламна: — Кършили са за печене! Но не беше само един стрък — мамулите бяха окършени наред, и все край синора. — Някой нехранимайко е мърсувал, ама де да видим! — закани се той. Г. Караславов, С, 35. — Една пакост е извършена в лозята тази сутрин. Хлапе някакво мърсувало из тях и изпочупило младите филизи. Чудомир, Избр. пр, 120. — Тази нощ няма да си ходя в село. Ще мина покрай горните ливади. Мърсуват там две овчарчета — ще гледам дано ги пипна тази нощ. Г. Райчев, ЗК, 238.