МЪ̀РТВАЛНИК, мн. -ци, м. Диал. 1. Мъртвец, покойник; мъртавец (Н. Геров, РБЯ).
2. Събир. Мъртвите, умрелите от едно семейство (Н. Геров, РБЯ).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
