МЪРТВЀЦ, мн. мъртъвцѝ и (остар. и диал.) мъртвецѝ, м. Умрял човек; покойник. Из пътя между нивите бавно отива към гробищата малко бедно погребално шествие .. След него четирима боси и гологлави селяци със сърпове, закачени на пояс, носят ковчега с мъртвеца. Елин Пелин, Съч. V, 54. После [момичето] се обърна, погледна още веднъж мъртвеца, целуна скръстените му ръце, затрепка с мигли и бързо изтича надолу по стълбите. М. Грубешлиева, ПП, 133. Вървят съседи и роднини, палят вощеници и обкичват с китки и цветя мъртвеца. П. Тодоров, И I, 132. Тя вървеше хладно между чуждите гробове. Едва сега видя, че е съвсем сама и я обзе неясен страх, сякаш върви между наредени отгоре на земята мъртъвци. Ст. Даскалов, ЕС, 158-159. Копривщенските свахи вие можете да срещнете при секи мъртвец, дето тие плачат за умрелия и плачат действително. Л. Каравелов, Съч. II, 73. Отдире златний саркофаг върви / царицата со свойте приближени, / .. / Ни звук, ни глас. Чела се нямо свождат .. / Като че ли мъртвеца мъртвеци / во царството на мъртвите спровождат. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 117.
◊ Блед (бледен, жълт) като мъртвец. Блед, бледен, жълт много, силно. — Я, виж се, блед си като мъртвец! — всеки ден му се кара началникът на управлението. М. Радев, СР, 19-20. Той [Аспарух] беше бледен, бледен като мъртвец. Н. Райнов, ВДБ, 38. После седна край масата. Майка ѝ подаде чашката с кафе. — Какво ти е, Лина? — тревожно я погледна тя. — Жълта си като мъртвец. М. Грубешлиева, ПП, 304.