МЪРТВИНА̀1 ж. 1. Мъртво нещо. Катедралата, това не е обикновен храм, не е камък, плесен, история и мъртвина. Това е цял един жив свят, който съществува сам за себе си, без да иска да знае за нас. К. Константинов, П, 40. Споменът не е мъртвина. Споменът е друга действителност, в която ние присъстваме с двойно съществувание — днешното и някогашното. К. Константинов, ППГ, 9. Той разруши, потъпка, оскверни / и преобърна в мъртвини безплодни / народний дух и съвест, и сърце. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 118.
2. Смърт; мъртвило. За миг далматинецът изпита странното чувство, че са преминали неусетно в някакъв друг свят — в призрачния свят на мъртвината и сенките. П. Вежинов, ДБ, 102. Може би точно това е животът, който, за да съхрани себе си, отблъсква мъката, страданието и смъртта. И може би всичко друго е мъртвина и готов път към смъртта. П. Вежинов, ЗНН, 84. Погребаха го там, де мъртвите погребват, / там дето всекой гроб е знак на мъртвина, /железни обръчи-огради де обсебват / надгробни камъни все с мъртви имена. П. П. Славейков, Събр. съч.V, 139.
3. Състояние, обстановка на абсолютна тишина, пустота и пълен покой; мъртвило. В мъртвината на задушния летен ден само сърцата на хората бяха живи, само те все още обичаха и мразеха. П. Вежинов, ДБ, 196.
4. Отсъствие, липса на дейност, изяви, на обществен живот; мъртвило. Има ли смях, има и живот. Тази мъдрост нямаше защо да бъде извлечена по логичен път. Тя дори се виждаше в затворените кепенци в дюкяните, които до скоро навяваха една мъртвина, от която би могло да притръпне и най-коравото сърце. Ст. Чилингиров, ХНН, 212. Той беше строг, безмилостен рушител / на мъртвината в живите ни дни — / за бъдещето смел и горд воител, / да зида зид натрупал съсипни. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 166. // Безразличие, апатия, студенина. Ала не бе немотията, която бе сковала тия лица в страшното разнообразие на уродливост и мъртвина. К. Константинов, ПЗ, 192. Рашо пушеше. Димът, приятен на вкус и цвят, се разтваряше във въздуха. — Хубав е апартаментът — произнасяше тревожно той и се почесваше с нокът зад ухото .. — Хубав е — отвръщаше жена му, но в гласа ѝ усещаше само отчуждение и мъртвина. С, 1972, кн. 11, 83-84.
МЪРТВИНА̀2 ж. Диал. Неогрявано от слънце място, усойно място; усое, мъртвичина, мъртвица2, мъртовина. — Малко чупеше едно време плета за кокичето ми, като цъфтеше твойто у вас, в мъртвината. П. Тодоров, Събр. пр II, 14. Пасъл е Йован / коне ергеле / под планината, / под мъртвината. Нар. пес., СбВСтТ, 274.