МЪРТВЍЦА1, мн. няма, ж. Остар. и диал. Черна на цвят пръст, образувана от неизгнили докрай растителни останки; подпочва. По блатища и тръсища ся намира една черна пръст, която е станала от растителни останки, угнили наполовина, .. Такъва черна пръст ся казва ялава черна пръст или мъртвица. Й. Груев, Лет., 1872, 238. И [при гниенето] в този случай ся добива остатък, подобен на чернозем, наречен мъртвица, който подир за няколко время продлъжава разлаганието си. С. Веженов, Х (превод), 86. Ние вече знаем [за земята], че горният и по-темният пласт е собствено орна земя или почва, а онзи, който са намира под него, са нарича подпочва (мъртвица). Ступ., 1875, бр. 3, 20.
МЪРТВЍЦА2 ж. Диал. 1. Мъртвина2; мъртвичина, мъртовина, усое.
2. Застояла вода. „Утре ела с мен, аз да те водя на риба! Морето е нахлуло в реката и шаранът бяга в мъртвиците от солената вода. Зашеметен е, можеш с ръка да го ловиш. Ще напълним цял чувал.“ Ат. Мандаджиев, ОШ, 87.
3. Блато, блатисто място. Минаваме по високо дигнат и винаги разхлопан дървен мост, зад него друг — старинен, с каменни сводове .. И по реката, и по мъртвиците няма други мост. П. Росен, ВПШ, 81.