МЪРТВЍЧИНА ж. Диал. Мъртвина2; мъртвица2, мъртовина, усое. Трифон се спря с машината. Де се е чуло и видяло в мъртвичина да се сее? Какви опити правиш ти? Ами че хлябът на хората ще погине! А. Гуляшки, СВ, 328.


Източник: Речник на българския език (онлайн)