МЪ̀РТВО нареч. 1. Като при, на мъртвец; безжизнено. Безчислени синове на Галия паднаха там: най-скъпата кръв ороси земята. И техните кървави очи гледаха мъртво небето, що ги бе оставило. Н. Райнов, ВДБ, 51. На стъмване треската на циганчето се усили. Огънят заобгаря прояденото от сипаница лице, устните му — сини и напукани — се разтвориха мъртво. О. Василев, ЖБ, 388.
2. В много висока степен; напълно, абсолютно, изключително, безкрайно. Спущам щорите на прозорците и заспивам мъртво уморен. К. Калчев, ДНГ, 123. Той [Вешовски] беше мъртво пиян; дойде, чука на вратата ми, вика — махалата пробуди, но аз не се показах. Г. Райчев, Избр. съч. I, 204. Кесаджията не отвърна на Петковите думи. Дебелият му нос, осипан на върха с черни точици, бе станал мъртво блед, загубили бяха цвета си и дебелите му устни. Ст. Сивриев, ПВ, 16. Лицето му беше мъртво бледо и с една синина като удар от камшик. А. Страшимиров, Съч. I, 66.
3. Много тихо, безшумно. Наоколо беше пак пусто и мъртво. Ив. Вазов, Съч. VI, 67. Мъртво течеше Янтра, беззвучно се къдреха край върли канари белите кичури вода. Н. Райнов, ВДБ, 199.
4. С бледа, студена светлина. Неподвижната вода мъртво лъщи под гаснещия зрак на зимната привечер. К. Константинов, ПЗ, 219. Луната мъртво блести на небосклона.