МЪРТОВЀЦ, мн. -вцѝ, м. Остар. и диал. Мъртвец, покойник; мъртвалник. Една бабичка, с обезумяло от мъка лице, с изкривени от ридание уста, припна към мене и, сложила ръка върху главата на едного от мъртовците, застена: „Ό сине! Сине!“ Пряп., 1903, бр. 11, 3. А Исус му рече: „Върви подир мене и остави мертвите да погребат мъртовците си.“ И влезе в гемията и последуваха по него учениците му. Н. Рилски, НЗ (превод), 15. — Драга приятелко, аз съм ся секога много бояла от мъртовците. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 430. Варай, сестри, мили сестри! / Ке се чинам жив мъртовец, / покриете ме с тенко платно. Нар. пес., СбБрМ, 296.
— Друга форма: мъртавѐц.