МЪРЦЍНЕ нареч. Диал. Мърцина. Я не ща да умра мърцине в къщи като баба, ами вънка на работа —като мъж. БД I, 113.
МЪРЦЍНЕ, -то, мн. няма, ср. Диал. Месо от умряло незаклано животно, от мърцина (в 1 знач.).
