МЪРЧИНА̀ ж. Остар. и диал. Мрачина. Нощната мърчина се разстилаше въз тишината на заспалия град. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 160. Рано в ранина, още в мърчина, бабички, .., отиват на гробищата. Ил. Блъсков, СК, 34. Подир дълго озъртане и напрягане погледа, за да го свикне с мърчината, той хвана да забелязва ясно някои дънери наблизо. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 24. — Знаете ли, господа, че в малката стаичка в тая същата минута, когато, ние са веселим пред светлината на няколко ламби, там стои в мърчината един нещастник. З. Стоянов, ЗБВ I, 250. През листето, с тайнствена усмивка, / надникне, скрий се бледната луна; / .. Мъчителна, зловеща мърчина. К. Христов, ПВ, 46.