МЪ̀РШИЦА ж. Умал. от мърша1. Вълкът намери куп злато посред Балкана .. Заслужава ли таз вещ да се зове имот? задума той .. Па и защо ми е, горкана! Кръвчица, мършица те са за мен охрана. Ст. Михайловски, БСб, 1915, кн. 5, 249.


Източник: Речник на българския език (онлайн)