МЪ̀ТЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Развалено яйце; мъток2. Кога дойдеш у нас на Великден, ща ти дам мътека. Н. Геров, РБЯ III, 108.
2. Яйце, което е било мътено известно време и поради това развалено; запъртък, мъток2.
◊ Излезе мътек. Диал. Отиде напразно, не сполучи. Седя като квачка на мътеци. Диал. Безсмислено си губя времето за нещо, пилея си напразно времето.