МЪ̀ТЕНЕ1 ср. Отгл. същ. от мътя1 и от мътя се.

МЪ̀ТЕНЕ2 ср. Отгл. същ. от мътя2 и от мътя се. През време на мътене температурата на птиците се повишава до 44 градуса С. ПН, 1935, кн. 5-6, 96. Най-богата и разнообразна е птичата фауна през пролетта периодът на мътенето и отглеждането на малките. ЛР, 1977, кн. 5, 12. Ако това зелено дърво изникне в горите, то наоколо всичко ще се изпълни с птици и ако няма къде да свиват гнездата, в самото зелено дърво ще ги свият ..; какво мътене ще започне на птичета! Й. Радичков, ЧП, 126.


Източник: Речник на българския език (онлайн)