МЪ̀ТНОБЕЛЕЗНЍКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с мътен, неярък, ненаситен, нечист, с примеси белезникав цвят. Турците се надигнаха в гъсти редици още в подножията на височината .. Ярко аленееха в зеленината фесовете им, лицата им изглеждаха като мътнобелезникави петна. Д. Талев, ГЧ, 467.