МЪ̀ТНОЗЕЛЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с мътен, неярък, ненаситен, нечист, с примеси зелен цвят. Необходими са само няколко секунди, за да разбера, че корабът не се движи. Поглеждам през кръглия отвор на люка — мътнозелена неподвижна вода. Ясно, пристигнали сме. П. Вежинов, ДМ, 9. Когато излязохме от гарата, .., ние неочаквано се изправихме пред мътнозелените води на канала „Гранде“. Ив. Мирски, ПДЗ, 122. Отиде до прозореца. Морето беше все така мътнозелено, притихнало под сивата мрежа на дъжда. Ем. Манов, БГ, 116.