МЪ̀ТНОО̀РАНЖЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с мътен, неярък, ненаситен, нечист, с примеси оранжев цвят. Прошумолява бръз плах дъждец — и отминава. Небето се поизбистря и високо на запад увисва мътнооранжево слънце. К. Константинов, П, 100. Над Габаре се беше издигнал гъст облак прах и въздухът доби сивожълт оттенък. През този прах залязващото слънце изглеждаше като мътнооранжев кръг с ясно закръглен ръб. Х. Русев, ПС, 183.