МЪ̀ХОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. В който е разпространен мъх1, в който има мъх1. Мъховете са широко разпространени в нашите гори, особено в иглолистните, както по земята, така и по дънерите на дърветата .. Много разпространени са и в мъховите блата. Бтн. V и VI кл (превод), 173. По характера на растителността ѝ, тундрата се дели на мъхова, лишейна и храстова. Ст. Ставрев, ТП, 66.
2. Който се състои от мъх1 или е направен от мъх1. Аз ги [патиците] занесох в къщи, взех ножица и за всеки случай подрязах мъховите им пера. След това ги запрях в един голям кафез. Ем. Станев, ЯГ, 66. На мъховото легло, край топлата опашка на катеричката, се бе сгушила и една мишка. О. Василев, ДГ, 32. Като видя мъховото легло, което не можеше да предпазва от студ, .., графът не можа вече да сдържи сълзите си. ИГ, 80-81.
3. Рядко. Който е покрит с мъх1; мъхав, мъхнат, мъхест. Навлязох под стари клонести дървета с напукани кори и мъхови дънери. А. Каралийчев, В, 8.