МЪ̀ЦАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мъцам. Един вик се понесе из коридорите на затвора, .. Останах прикован на мястото си .. Викът не се повтори. Сега се чуваше някакво далечно, глухо мъцане, идващо сякаш изпод земята и множество бързи, отдалечаващи се стъпки. Ем. Манов, ПЯ, 61. Петраки разтри очи, наметна палтото си и се мушна в обора. Нещо към ъгъла пухтеше по-силно, дори от време на време се дочуваше и леко мъцане. ОФ, 1950, бр. 1745, 4.