МЪЧЕНЍШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Мъченически. Бедният Белчо! Какъв мъченишки изглед имаше и каква кротка душа носеше! Елин Пелин, Съч. II, 27. Всеки ден нови бежанци идеха да ми потвърдяват ужасната истина с нови подробности за мъченишкия край на баща ми. Ив. Вазов, Съч. IV, 44-45. За него бяха нужни столетни борби, мъченишки клади, реки кръв. П. Мирчев, Е, 70.
— Друга (остар., книж.) форма: мученѝшки.
МЪЧЕНЍШКИ. Нареч. от прил. мъченишки; мъченически. „Веч го няма! Веч го няма! / Мъченишки той загина!“ / И тогаз от скръб голяма / чух, че плаче исполина. Ив. Вазов, Съч. IV, 150. Тримата поети: / Гео Милев, / Сергей Румянцев / и Христо Ясенов / .. / убити мъченишки / от тилови фашистки бандити. Н. Хрелков, ДД, 259.
— Друга (остар., книж.) форма: мученѝшки.