МЪЧЍЛИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Място, където се мъчат, изтезават, инквизират хора. Всеки трябваше да обича царството си. То трябва да бъде стряха и светъл дом за всички. А не тъмница и мъчилище. Д. Талев, С II, 287. Влажните стени изглеждаха страшни, като стените на някакво средновековно мъчилище. Ем. Станев, ЯГ, 41. Във други кът ми сочат / мъчилището страх вледенява ти умът! Ив. Вазов, Съч. III, 85. В затвора се намират мъчилища, където подлагат арестуваните на най-ужасни мъчения. // Разш. Затвор, в който затворниците биват подлагани на мъчения, изтезания, инквизиране. Когато агентът каза на Младенов да си върви, той грабна палтото си и се спря чак на моста, .., плахо погледна към зажълтялото с прозорците си мъчилище, в което прекара цяла седмица, и дълбоко въздъхна. Х. Русев, ПЗ, 160. Навлизаме в красивата долина на р. Прахова .. Помрачава я само виждащият се от пътя, макар и доста далеч от него, известен затвор Дофтана, близо до Къмпина мъчилище за политическите затворници отпреди 1944 година. Г. Белев, КР, 96-97. // Прен. Място, където човек страда, чувства се угнетен, подтиснат, онеправдан. — Защо искаш да бягаш, кажи? .. Живееш си на богатство като господарка .. Русаля много пъти беше слушала и тези думи. Вече престана да му възразява, че никога не е живяла тук добре; че не му иска богатството и нищо само детето да ѝ даде, да се махне от това мъчилище! П. Славински, ПЗ, 14. Ех, велика лавро Теодосиева, духовна крепост и мъчилище човешко!ΈΜ. Станев, О, 58.

2. Мъчение, мъчене, страдание, страдане. Стоях и я гледах как страда. Най-сетне реших да прекъсна това мъчилище. Ст. Мокрев, ЗИ, 257. Нямаше изход; гладът викаше отчаяно. Ставаше опасно; ако това мъчилище би продължило още ден-два, щяха да измрат от глад. Л. Стоянов, Б, 141. Сякаш душата му искаше да види още едно мъчилище, че да се насити. Свърна край плета и забърза след навързаните. М. Яворски, ХСП, 378.

3. Нещо, което създава трудности, предизвиква усещане за мъчене, усилие, напрежение и под. Люшкам се в разни люлки по вълните под палещото слънце, .., завирам се в усойни подземия, .. Минавам стоически през всички мъчилища, може би защото през цялото време си мисля за своите работи. Б. Райнов, НН, 261. Тая [геогрефска] карта непознатата, / четвъртитата, чудатата — / просто цяло е мъчилище, / просто страшно е страшилище. М. Лъкатник, ВП, 50. Избягал от училище за него то било мъчилище.

— Друга (остар., книж.) форма: мучѝлище.


Източник: Речник на българския език (онлайн)