МЪЧЍЛО, мн. -а̀, ср. Остар. 1. Мъчение, мъчене, страдание, страдане, мъка. Оттука после ги заведоха на мъчило, но всички, които преди малко ся хвалеха с постоянството си, сега от страх отрекоха ся от вярата си. ИХЦ (превод), 208. Теглила и мъчила / в земята ни растат! Ив. Вазов, Съч. I, 107. Докле няма мъчило, няма и добрило. Н. Геров, РБЯ III, 108.
2. Средство, начин за мъчене, изтезаване. Три мъчила, три символа: разпятие, торквемадов огън, бесило. Ив. Вазов, Съч. VI, 74.