МЪ̀ЧНОПОДВЍЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който се движи мъчно, трудно, с големи усилия; трудноподвижен. Противоп. лесноподвижен. Положението бе такова, че вече можеше да се мисли дори за оттеглянето на мъчноподвижния и болен от задух Шишко. Д. Димов, Т, 614. Мъчноподвижен, тежък и як, той [Али] предпочиташе близката борба. Г. Манов, КД, 99.
2. Който много трудно, мъчно, с много големи усилия може да бъде преместен, отместен, придвижен до някъде; трудноподвижен. Не можем да преместим библиотеката, без да я разглобим, защото е мъчноподвижна, заради тежестта на талашитения материал, от който е направена.
3. Прен. Рядко. Който е бавен, мъчен, труден в мисленето и в решенията си; трудноподвижен, нерешителен, муден. Мъчноподвижният Абдул-Керим паша не намираше сгодно още да се изпита, да даде някакъв решителен удар. Ив. Вазов, Съч. V, 98.