МЪ̀ЧНОПРИСТЪ̀ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Рядко. До който мъчно, трудно се достига, пристъпва; труднопристъпен, труднодостъпен, мъчнодостъпен. Противоп. леснодостъпен. На нейните [на баба Мария] услуги аз и роднинското семейство дължим всичките улеснения и удобства в живота, възможни в тия затънтени и мъчнопристъпни планински пущинаци. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 81. Мъчнопристъпна урва.