МЪ̀ЧНОРАЗРЕШЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. За задача, проблем, загадка и под. — който мъчно, трудно може да бъде разрешен; трудноразрешим. Противоп. лесноразрешим. За вечно недоволната дъщеря, годеница, съпруга и приятелка бягството е служело като самовластен подвиг, който ще я изправи пред мъчноразрешимите проблеми на сърцето. М. Кремен, РЯ, 456.