МЪ̀ЧНОТОПЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който мъчно, трудно се поддава на топене; труднотопим. Противоп. леснотопим. Най-мъчнотопимият земен елемент — волфрамът— ври при 4 830°. Ст. Волев, МС, 20.
