МЮДЮ̀Р м. Истор. Мюдюрин. От някое време в селото имаше мюдюр, който управляваше селата по целия Железник. Д. Талев, И, 383-384. Откъм Карлово в галоп се носеха взвод заптии. Начело яздеше мюдюрът. Ст. Дичев, ЗС I,99.
— От араб. прeз тур. müdür. — Други (диал.) форми: мюду̀р, мюдѝр.