МЮДЮРЛЪ̀К, мн. -ци, м. Истор. 1. Най-малка териториално-административна единица у нас през османското владичество; нахия. Когато се хвана Левски, общи сърадователни телеграми се изпратиха от Ловеч до всичките вилаети, мютюсарафлъци, каймакамлъци, мюдюрлъци и прочее. З. Стоянов, ВЛ, 99.

2. Сграда, в която се помещава управление на такава териториално-административна единица; мюдюрство. И тъй градеца Клисура и мюдюрлъка, който се пазеше от около 350 души аскери, се превзеха от въстаниците. Всички правителствени книжа в мюдюрлъка бидоха изгорени и собствения кон на мюдюра взет. В. Чекаларов, Д, 287. След два месеца повикаха ме в мюдюрлъка — околийското се управление в Жарноница. И. Мажовски, В, 38.

— Други (диал.) форми: мюдюрлѝк, мюдюрлю̀к, мюдюрлу̀к.


Източник: Речник на българския език (онлайн)