МЮЖДЀ, мн. -та, ср. Диал. Награда за първо съобщаване, донасяне на някаква вест, обикн. приятна, радостна; мущулук, муждже, мужде. — Какво Тинке! — Какво има? Какво си се запъхтяла. Какво си се засмяла ? — Дай мюждето, како Тинке .. — Е, казвай де! — Бай Драгия си дойде. А. Каменова, ХГ, 250. — Давай мюждето, бригадире! Овчарят седнал, а неговата новина обиколила моментално задименото помещение. Първите агънца в стопанството! Близнета! Ст. Поптонев, ОБЛ, 137. Тъй беше сега и с майка ѝ, тя като че се беше подмладила от самата дума „мир“, която чу от хаберджията и му спусна в ръката едно чарклия рубие мюжде. Ц. Гинчев, ГК, 167.
2. Вест, съобщение, новина.
◊ Вземам / взема мюждето. Диал. Пръв съобщавам някаква радостна, приятна вест. Вчера, щом Калчо излезе из бай Мичови, запъти се тиришката на улицата, за голямо учудване на минувачите, за да иде при Рада, та да вземе мюждето. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 62.
— От пeрс. прeз тур. müjde. — Друга форма: мюджè.