МЮЗЕВИРДЖИЛЪ̀К, мн. -ци, м. Диал. 1. Само ед. Клюкарство, клеветничество, измамничество; мюзевирлък, мюзевирство, мюзевирлик.
2. Измамническа постъпка, измамничество; мюзевирлък, мюзевирлик. Тези учени и недоучени се карат и до ден днешен и не могат да се споразумеят — на Мона Лиза нещо неприятно ли ѝ се е случило, та се усмихва така тъжно, .. или пък е научила за някакъв предстоящ мюзевирджилък, та се усмихва така тайнствено. Я. Антов, Ст, 1968, бр. 1170, 1.