МЮЛЯЗЍМИН, мн. мюлязѝми, м. Истор. Мюлязим. Преди време един техен съселянин, .., им разказваше, че из селата шетали низами и башибозуци, а в Ставраковия хан се настанил някакъв мюлязимин с десетина аскери. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 9.

— Друга (диал.) форма: мюлязъ̀мин.


Източник: Речник на българския език (онлайн)