МЮРЀ, мн. -та, ср. Птица или животно, което при ловуване се връзва за примамка на други птици и животни. Татар Христо имаше една опитомена юрдечка, която връзваше в гьола, за да примамва дивите .. Мюрето ми уби! Й. Йовков, ЖС, 163. Тигрите ходят по един, двойка или на групи по 15-20. Те се ловят в клопка — .. — или с мюре, като се завърже конче или козле. Ал. Гетман, ВС, 133. Често пъти пойни птички, които по-късно ще служат като мюре, биват затваряни няколко месеца в тъмни като рог килери. П, 1971, бр. 10, 13.

— От араб. прeз тур. müre.


Източник: Речник на българския език (онлайн)