МЮТЕСАРЍФИН, мн. мютесарѝфи, м. Истор. Мютесариф. Челеби Георгаки взема присърце тая молба на станимъшките българи, застъпва се пред мютесарифина и скоро след това Бахча махала се отделя от Амбелино като самостоятелна махала. Н. Хайтов, А, 43. По изпит, в присъствие на мютесарифина и на други турски големци, той държеше турска реч на висок слог. Ив. Вазов, Съч. Х, 172.
— Друга (остар.) форма: мутесарѝфин.