МЮТЕСАРЍФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до мютесариф или мютесарифлък. София имаше две години като столица .. Княз Александър I Батемберг царуваше в нея, но тя пазеше още напълно физиономията си на .. мютесарифско седалище. Ив. Вазов, ИСМ, 34. На големия площад, дето се намираше мютесарифският конак, конвоят за малко се спря. Ст. Дичев, Р, 61.