МЮФТЍЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на мюфтия; мюфтийски. Мехрем пое гълъбите и даде на дъщеря си гълъба, а на Селимие, мюфтиевата дъщеря гълъбицата. Ц. Гинчев, ГК, 209.


Източник: Речник на българския език (онлайн)