МЮФТЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи и мюфтѝ (неизм. при титулуване), м. Най-старши по ранг мохамедански духовник, глава на определена мюсюлманска църква, който е познавач и тълкувател на Корана и произнася присъди по различни дела въз основа на вероизповедния закон. В Турция не същестува правосъдие, а личното убеждение на валията, на пашата, на агата, на кадията и на мюфтията. С, 1872, бр. 39, 305. Кради, лъжи, глоби и измъкни двесте лири от едно сиромашко момче, па дай половината на мюфтията и да бъдеш чист като сълза! С, 1872, бр. 33, 260. Еснафщината, .., се занимаваше, освен с търговия и занаят, с други прости работи. Градеше черкви, поддържаше училища, ..; имаше свой съд за скараните си членове и не ги пращаше по кадии и мюфтии. Ив. Вазов, СНЖ, 76. Освен господствующата вяра в България има и др. вероизповедания, те са: ..; мохамеданско, на което духовните началници са мюфтиите и армено-григорианско вероизповедание. А „България“, 66.
— От араб. прeз тур. müftü. — Друга (остар.) форма: м у ф т ѝ я.