МЮХЛЀТ м. Диал. Срок, отсрочка. Кака Лала ми даде мюхлет до довечера да мисла. Т. Влайков, Съч. II, 16. „Ей та тебе, цар Стефане, / мюхлет искам три месеца / да обида цяла земя, / да калесам сичка рода / и царьове и кральове“. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 38.

— От араб. прeз тур. mühlet. — Други форми: мухлèт, мувлèт.


Източник: Речник на българския език (онлайн)