МЮХЛЮЗЛЮ̀К, мн. -ци, м. Остар. и диал. 1. Разоряване, фалит. — Пустите им моди .. Осем хиляди петстотин и толкоз гроша и 15 пари... масраф за нищо никакви парцали... пари, хвърлени на боклука, .., на̀ как стават мюхлюзлюците. Д. Войников, КЦ, 42-43.
2. Само ед. Безделие, мързел.
— От араб. прeз тур. müflüs. — Други форми: михлюзлю̀к, мухлюзлю̀к.