МЯ̀ЗАМ, -аш, несв., непрех. Простонар. 1. С предл. на. Подобен съм на някого или нещо, наподобявам някого или нещо; приличам. Кметът Димо Болярски не мязаше на батя си, дяда Стоилка, който беше висок, с широки плещи. А. Страшимиров, ЕД, 55. Тя се отдръпна назад, погледна я и зацъка с език. — Пък каква си се разхубавила, мари, на капчица мязаш! А. Гуляшки, СВ, 274. На сребристия бряг споходихме вилите дворци, .. Тия дворци никак не мязаха на потъналите в земята еднокатни селски къщи. А. Каралийчев, СбАСЕП, 234. Птиче гнездо. Дълбоко е като чорап, меко на пипане. По нас ги няма такива. И птичета такива няма. Те мязат на папуняци, ама са по-дребни. Чудомир, Избр. пр, 135.
2. Само в 3 л. В съчет. с лич. местоим. в дат. Обикн. за дреха, шапка и под. Добре стои, подходящо е, прилича, отива, върви на някого. — Иванчо! — Що е? — Дай да променим фесовете, тоя е окалъпен и по̀ ти мяза. Ив. Вазов, Съч. VIII, 48. Залудя Минка, загизди снага с по-новко, по-хубавко. И тича тя при дружки, пък пита: хубаво ли ѝ китка стои, мязат ли ѝ дрехи. Ц. Церковски, Съч. III, 85. // Полага се, подходящо е, подхожда, прилича, върви, отива на някого. Ти ще вземеш мъж, какъвто ти мяза. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 33. Мяза ли ти с такъв човек мегдан да делиш? Й. Йовков, Ж 1920, 32. Ней ѝ мяза кон да води / и знаме да вее, / че е снажна и хубава, / песни знай да пее. Ц. Церковски, Съч. II, 144. мязаме си взаим. Двамата мъже бяха различни: Керанов — бърз, .., а Маджурина — бавен, навъсен. Но и двамата си мязаха по една сдържаност. Д. Вълев, Ж, 23.
◊ На нищо не мяза; На какво мяза. Простонар. Неодобр. За изразяване на недоволство, възмущение, осъждане; това е лошо, осъдително. — Единът извадил нож, другият — кобилица — туй пък какво е? На какво мяза ? П. Тодоров, Събр. пр. II, 18. Пустият му кмет / бърбори — другиму не дава ред. / .. / И разделиха се. На нищо то не мяза. К. Христов, ЧБ, 62.
— От гр. μοιάξω от όμοιάξω.