МЯ̀КАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Мяукам, мяуча; мявкам, мяча, мяцам, мяуцам. Кости пукат, кърви пръскат, / маца мече, с бяс се мята. / .. / Тя да мяка веч престана. Ив. Вазов, Съч. IV, 55.
