МЯ̀РВАМ1, -аш, несв.; мя̀рна, мѐрнеш, мин. св. мя̀рнах, св., прех. Разг. 1. Виждам за кратко време, неочаквано, случайно някого или нещо; зървам, забелязвам, съзирам, съглеждам. — Сигурно те е забелязал? — Може би, по улицата нямаше жива душа, а аз бях на открито. Ако ме е мярнал, не съм му направил никакво особено впечатление. Т. Каменов, Оп, 79. Тук човек, там човек — няма го. По едно време го мярнах: седнал до едно гложе, загърбил се към овцете и се преструва, че не вижда какво правят. П. Велков, СДН, 377. Иван тъкмо бе платил на фотографа и прибираше портфейла си с разписките. Той мярна в зяпналата кожа червените петолевки, които сутринта му бе наброила касиерката в пощата. Д. Цончев, ЧС, 69. Мярвам високата му фигура в навалицата и почвам да си проправям път сред множеството, за да го настигна. Δ Мярваха ли пазача, че се задава по пътечката, децата бързо напускаха овощната градина.
2. Виждам, поглеждам нещо или някого за много кратко време, набързо и съвсем бегло; зървам. Сега той не можеше да се помири, че някакви бивши селски даскали, както той наричаше земеделските министри и управници, които не са и мярвали локомотивна жарава, нито са чували тракането на морзовия апарат, сега му отричат правото да има комат хляб, .. и да храни семейството си. Г. Караславов, ОХ III, 363. Ти не си и мярвал такава машина през живота си. Δ Преди време имах възможност само да мярна подобна апаратура на едно изложение.
3. Обикн. в съчет. с предл. с и същ. око, поглед. Поглеждам някого или нещо. Жената се поизвърна, мярна ме с очи, сетне уплашено погледна мъжа си и подръпна юздите. А. Гуляшки, ЗР, 336. Пешо мярна с поглед назад, навъси се, но не каза нищо. Драката отхвърли настрана и напречната греда, и подпорите. Т. Монов, СН, 129. После сложи онуй нещо, черното, в лъжицата. Мярнах го с края на окото си, но ясно видях, че това беше буболечка. П. Велков, СДН, 89. Преклониш ли глава пред врага, аз ще поведа дружината, тъй да знаеш! Калофер го мярна сърдито. М. Марчевски, П, 31. Той вдигна чаша и водката изчезна, сякаш я люхна в рубашката си, а ние само натопихме устни и пак го мярнахме боязливо. С. Северняк, ИРЕ, 187. По някое време мярвам със строг поглед малкия палавник и той се поукротява, макар и за кратко.
МЯ̀РВАМ СЕ несв.; мя̀рна се св., непрех. Виждам се, забелязвам се някъде за много малко време, за миг поради еднократното ми бързо, кратко появяване, показване. Мръсните кучета, които от време на време се мярваха край бурените, бяха бездомни, зли и страхливи. Т. Крумов, Т, 99. — Че де да знам къде си! — вдигна Къньο рамене. — Зная ли ти спатиите? От оня ден не си се мярвал къде нас. А. Гуляшки, Л, 519. Сутрин те се мярваха за малко при другите на плажа — тя, за да залъже детето с някой подарък, .., а той — за да размени няколко скучни думи с асистента. Ем. Манов, БГ, 168. Улиците изглеждаха замрели: всичко се изпокрило, жив човек не се мярва. Л. Стоянов, Б, 86. Козелът се пазеше като дявол и нито веднъж Кара Ибраим не беше успял да стреля по него. Случваше се да се мерне някъде по върховете между тънките отминаващи като мъгла облаци. Мерне се и изчезне. Ем. Станев, К, 6. Пръснаха се всички мълчаливо, всеки знаеше работата си. Мярваха се и бързо изчезваха белите поли и ръкави на селските ризи. Д. Талев, И, 25.
МЯ̀РВАМ2, -аш, несв.; мя̀рна, мѐрнеш, мин. св. мя̀рнах, св., прех. Диал. Мяркам2 веднъж или няколко пъти. — Ти имаш ли си любовник? — Бре, не те е срам! — отговори му Иглика .. И, цяла зачервеняла от срам, тя мярна да си тръгне. Елин Пелин, Съч. II, 47.