МЯ̀УКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мяукам; мяучене. Но от двора най-напред долетя скръцливият глас на баба Анастасия, която изпращаше внука си за покупки, а после някъде съвсем близо се разнесе тихо и нежно мяукане. Ем. Манов, БГ, 30. Натъжената от самотност котка, .., замяука, .., а свинята се присъедини към общата врява и с квиченето си заглуши и каканиженето на кокошките, и умолителното мяукане на котката. Ем. Станев, ИК I и II, 171. Първи просъска кръвожадният рис. / Отвърна му мяукане на дива котка. О. Василев, ЗЗ, 20.