Н, мн. няма, ср. 1. Четиринадесетата буква в съвременната българска азбука, означаваща съгласния звук н (самостоятелно изговаряно „нъ“), която в старобългарската азбука е наричана Nашь „наш“. Главно н. Малко н. Печатно н. Ръкописно н. // Като съставна част на буквени съкращения, изговаряна „не“, „нъ“ или „ен“. БНБ [бе-не-бе]. ДНК [де-ен-ка].
2. Фон. Сонорен, назален, предноезичен съгласен звук. Той например изговаряше винаги щ-то като „шч“.., смекчаваше н-то при „кон“. М. Грубешлиева, ПП, 205. Меко н. Твърдо н.