НА̀-1. Вж. н а̀ м3.
НА-2. I. Глаголна представка, с която се образуват глаголи със значение: 1. Изчерпване, свършване на действието, довеждане на действието до резултат, напр.: н аб и в а м, н а б и р а м, н а г о т в я м, н а д р о б яв а м, н а к и ч в а м, н а м о к р я м с е, н а п и с в а м и др.
2. Преминаване в състоянието, придобиване на качеството, свойството, изразено от изходната дума, напр.: н а д е б е л я в а м, н а е д р я в а м, н а м а л я в а м, н а п ъ л н я в а м, н ат е ж а в а м, н а т ъ ж а в а м с е и др.
3. Причиняване на състоянието, качеството, свойството, изразено от изходната дума, напр.: н а г о р е щ я в а м, н а д е б е л я в а м (нещо), н а ж а л я в а м, н а м а л я в а м (нещо), н а с к ъ р б я в а м, н а т ъ ж а в а м и др.
4. Извършване на действието по отношение на определено, обикн. голямо количество от обекти, напр.: н а б е л в а м, н а д о в е жд а м, н а ж ъ н в а м, н а п р и г о т в я м, н а п ич а м, н а и з н а с я м и др.
5. Извършване на действието от много субекти (обикн. в непреходни глаголи), винаги дефективни по число — само в множествено число, напр.: н а д о х о ж д а м, н а и з л и з а м, н а к а п в а м (за листа, плодове), н ак а ц в а м, н а к л я к в а м, н а с к а ч в а м, н ас т а в а м, н а с я д в а м и др.
6. Извършване на действието продължително и интензивно, във висока степен или до постигане на определен, обикновено голям, значителен резултат, напр.: н а в а л я в а (сняг), н а к о п а в а м, н а к о с я в а м, н а ц е л ув а м, н а м а ч к в а м, н а п р и к а з в а м и др.
7. При деятелни непреходни глаголи, образувани с помощта на комбинация от представката на с възвратната частица се — извършване, осъществяване на действието на изходния глагол до насита, до пълно насищане на субекта на действието, напр.: н а б о з а в а м с е, н а г л а д у в а м с е, н а г р а бв а м с е, н а е р г е н у в а м с е, н а к р я с к в а м с е, н а л у д у в а м с е, н а м ъ ч в а м с е, н ас к и т в а м с е, н а с л у ш в а м с е, н а я ж д а м с е и др.
8. Извършване на действието докрай, довеждане на действието до резултат с насочване към, засягане на повърхността на обекта, напр.: н а б р а ш н я в а м, н а в л а жн я в а м, н а д р а с к в а м, н а к а п в а м, н а м а з в а м, н а п л ю н ч в а м, н а с м о л я в а м, н ас т и л а м, н а ч е р н я м и др.
9. Довеждане на действието до резултат, извършване на действието интензивно и в посока към вътрешността на обекта, напр.: н а б у т в а м, н а в и р а м, н а л и в а м, н а м у шв а м, н а т ъ п к в а м, н а х л у в а м, н а х ъ л тв а м и др.
10. Извършване, осъществяване или изпитване на действието в слаба степен, напр.: н а б о л я в а м е, н а в о н я в а м, н а к и с е л яв а м, н а к у ц в а м, н а л ю т я в а м и, н а м ир и с в а м и др.
11. Започване, поставяне началото на дадено действие или осъществяване на дадено действие върху нещо за пръв път и обикн. в слаба степен, напр.: н а б ъ р к в а м, н а г р и зв а м, н а м р а з в а м, н а п и в а м, н а х а п в а м и др.
II. Именна представка: 1. В състава на съществителни имена, образувани от съчетание на предлог на и съществително име с помощта на наставка, за означаване на: нещо, което се поставя някъде, на или върху друго нещо с определена функция, предназначение, напр.: н а м о р д н и к, н а п р ъ с тн и к, н а у ш н и к, н а ш и й н и к, н а к о л е н к а и др.
2. В състава на прилагателни имена, образувани от съчетание на предлог на и съществително име с помощта на наставка, за означаване на: който се намира някъде, върху нещо, напр. н а з е м е н, н а к о л е н и др.