НАБИТА̀К, мн. -ци, м. Диал. Човек със здраво, много стегнато тяло; набит човек (мъж или жена). Грозданка е наша селска слава -.. На бой она е средна, ала е набитак, та се тресе като ходи. Елин Пелин, Съч. V, 88.
