НАБЪ̀РКВАНЕ1, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от набърквам1 и от набърквам се; набутване.
НАБЪ̀РКВАНЕ2, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от набърквам2 и от набърквам се; намесване, забъркване.
