НАВЀЗВАМ1, -аш, несв.; навèза и навèзя, мин. св. -ах, св., прех. Веза (шия или плета) нещо изцяло, докрай; извезвам, избродирвам. — Слушай Венче. Стига си шарила тия пилета и пеперуди. Тука, на тоя край, ще навезеш твоето име, а на тоя край — моето. Д. Калфов, ПЮН, 71. Затвориха хубава си Яна [братята ѝ] / дадоха ѝ ръкави да веза; / везала ги е, навезала ги бе. Нар. пес., СбНУ VIII, 33.
2. Веза определено количество или много неща. През лятото навезах няколко възглавници. навезвам се, навеза се и навезя се страд. навезвам си, навеза си възвр. Навезах си няколко карета.
— Друга форма: н а в я̀ з в а м.
НАВЀЗВАМ2, -аш несв.; навеза̀, -èш, мин. св. навèзох, св., прех. Диал. Навозвам. Кольо си мама послуша: / навезе вар и камъне, / направи чешма голяма. Нар. пес., СбВСт, 247. навезвам се, навеза се страд. навезвам си, навеза си възвр.