НАВЀЙНИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Непостоянен. Х р и с т и н а: — Елате, погледнете, баща ми как ме презира.. Д я д о Д р а г а н: — Стига, стига. Приемам. Да си жива и здрава, ама си навейничава. Ив. Вазов, НП, 79. — Тоя проклети син е завъртял ума на нашата навейничава Рада. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 127.