НАВИГРА̀Ф м. Спец. Уред, използуван във въздухоплаването за графично отчитане на пътя, скоростта и посоката на движение на самолети и др.

— Фр. navigraphe от лат. navis 'кораб' + гр. γρἀφω 'пиша'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)